4.2. Обзор на обезпечаването със софтуер

Ако някога сте използвали UNIX® система, ще знаете, че типичната процедура по инсталирането на софтуер протича по подобен начин:

  1. Сдобиване със софтуера, който може да бъде разпространяван или под формата на изходен код, или като бинарен пакет.

  2. Разпакетиране на софтуера от формата, в който се разпространява (в типичния случай файлове събрани заедно с tar и компресирани с compress(1), gzip(1), или bzip2(1)).

  3. Намиране на документацията (обикновено файл с име INSTALL или README, или други файлове в поддиректория doc/) и прочитане на указанията за инсталиране.

  4. Ако софтуерът се разпространява под формата на изходен код, той бива компилиран. Това може да изисква редактиране на Makefile или изпълняване на скрипта configure, както и други действия.

  5. Тестване и инсталиране на софтуера.

Това би трябва да е всичко, ако не възникнат проблеми. Ако инсталирате софтуер, който не е бил внимателно портиран за FreeBSD, може дори да трябва да редактирате кода, за да работи той коректно.

Ако желаете, можете да продължите да инсталирате софтуер по ``традиционния'' начин под FreeBSD. Въпреки това, FreeBSD предоставя две технологии, които могат да ви спестят много усилия: пакети (packages) и портове (ports). По време на писането на тази глава, над 10,000 приложения могат да бъдат инсталирани по този начин.

За всяко едно приложение, съответният FreeBSD пакет е един единствен файл, който трябва да свалите. Пакетът съдържа предварително компилирани копия на всички изпълними файлове на приложението, както и принадлежащите му конфигурационни файлове и документация. Вече свален, пакетът може да бъде обработван с командите на FreeBSD за управление на пакети, като pkg_add(1), pkg_delete(1), pkg_info(1), и т.н. Инсталирането на ново приложение може да бъде извършено с една единствена команда.

FreeBSD портът за дадено приложение е колекция от файлове, имащи за цел да автоматизират процеса на компилиране на приложението от изходен код.

Помнете, че ако компилирате програма по нормалния начин, е нужно да изпълните сами доста стъпки (сваляне, разпакетиране, пачване, компилиране, инсталиране). Файловете, от които се състои портът, съдържат информацията, нужна на системата, за да свърши всичката работа вместо вас. Вие изпълнявате няколко прости команди и изходния код на приложението бива автоматично свален, разархивиран, пачнат, компилиран и инсталиран.

В същност, портс системата може да бъде използвана и за създаване на пакети, които по-късно да бъдат обработвани с pkg_add и други команди за управление на пакети, представени по-долу.

Както пакетите, така и портовете се съобразяват със зависимости. Представете си, че искате да инсталирате приложение, зависещо от наличието на специална библиотека. Както приложението, така и библиотеката са на разположение като FreeBSD портове и пакети. Използвайки командата pkg_add или портс системата, за да добавите приложението, и двете ще забележат, че библиотеката не е инсталирана и автоматично ще я инсталират.

Тъй като двете технологии са подобни, може би се питате, защо FreeBSD държи и на двете. Пакети и портове имат съответно своите силни страни и кое от двете ще използвате зависи от вашите лични предпочитания.

Предимства на пакети

Предимства на портове

За да следите обновяването на портовете се абонирайте за FreeBSD ports mailing list и FreeBSD ports bugs mailing list.

Останалата част от тази глава ще обясни как да използвате и инсталирате пакети и портове, както и как да управлявате софтуер под FreeBSD.

Този и други документи можете да намерите в ftp://ftp.FreeBSD.org/pub/FreeBSD/doc/.

За въпроси относно FreeBSD, прочетете документацията преди да попитате в <questions@FreeBSD.org>.
За въпроси относно този документ, e-mail <doc@FreeBSD.org>.