9.3. Изграждане и инсталиране на ядро

Първо, нека хвърлим бърз поглед в директорията, в която се изгражда ядрото. Всички споменати директории ще бъдат относителни спрямо главната /usr/src/sys директория, която е достъпна също и чрез /sys. Има няколко поддиректории представляващи различни части на ядрото, но най-важните за нашата цел са arch/conf, където ще редактирате своята конфигурация на ядрото, и compile, в която ще бъде изградено вашето ядро. arch репрезентира i386, alpha или pc98 (алтернативен PC хардуер, популярен в Япония). Всичко, което стои в директорията на определена архитектура е свързано само с тази архитектура; останалият код е еднакъв за всички платформи, на които FreeBSD потенциално би бил портиран. Забележете логическата организация на директорийната структура, където всяко поддържано устройство, файлова система и опция има своя собствена поддиректория. FreeBSD 5.X и по-нови има поддръжка за sparc64, а няколко други архитектури са в процес на разработка.

Следва да влезте в директория arch/conf и да копирате конфигурационния файл GENERIC в името, което искате да дадете на своето ядро. На пример:

# cd /usr/src/sys/i386/conf
# cp GENERIC MYKERNEL

По традиция това име се състои само от главни букви и ако поддържате няколко FreeBSD машини с различен хардуер, е добра идея да го именувате според името на хоста на машината. В нашия пример ще го наречем MYKERNEL.

Сега редактирайте MYKERNEL с любимия си текстов редактор. Ако тепърва започвате, може би единственият редактор под ръка ще е vi. Той е твърде сложен, за да бъдат дадени обяснения тук, но употребата му е покрита в множество книги споменати в библиографията . Въпреки това, FreeBSD предоставя лесен за използване редактор наречен ee, който би бил добър избор, ако сте начинаещи. Чувствайте се свободни да промените коментарите на първите редове, така че да съответстват на вашата конфигурация или промените, които направихте в сравнение с GENERIC.

Ако сте изграждали ядро под SunOS™ или някоя друга BSD операционна система, голяма част от съдържанието на този файл ще ви се стори позната. От друга страна, ако идвате от някоя операционна система като DOS, конфигурационният файл GENERIC може да ви се стори изумителен, така че следвайте бавно и внимателно напътствията от секцията за конфигурационния файл.

Следва да компилирате изходния код на ядрото. Съществуват две процедури, които можете да използвате за да направите това и коя от двете ще използвате зависи от това защо изграждате ядрото и коя версия FreeBSD върви при вас.

• If you have installed only the kernel source code, use procedure 1.

  Ако сте инсталирали единствено изходния код на ядрото, използвайте процедура 1.

• Ако използвате FreeBSD версия по-ранна от 4.0, и не обновявате до FreeBSD 4.0 или по-висока чрез make world, използвайте процедура 1.

• Ако изграждате ново ядро без да обновявате изходния код (вероятно просто, за да добавите нова опция като IPFIREWALL), може да използвате която и да е процедура.

• Ако преизграждате ядрото като част от make world процеса, използвайте процедура 2.

Ако по никакъв начин не сте обновили дървото с изходен код (не сте използвали CVSup, CTM или anoncvs), ще трябва да използвате поредицата от команди config, make depend, make, make install.

Новото ядро ще бъде копирано в главната директория под името /kernel, а старото ядро ще бъде преименувано на /kernel.old. Сега презаредете системата, за да използвате новото ядро. Ако нещо не върви както запланувано, погледнете инструкциите в секцията отстраняване на проблеми в края на тази глава. Уверете се, че сте прочели внимателно частта обясняваща как да възстановите системата в случай, че новото ядро не може да бъде заредено.