2.5. Разпределяне на дисковото пространство
Вашата първа задача е да отделите дисково пространство за FreeBSD и да именувате това пространство така, че sysinstall да може да го подготви. За да направите това, трябва да знаете как FreeBSD очаква да открие информацията на диска.
2.5.1. BIOS номериране на устройствата
Преди да инсталирате и конфигурирате FreeBSD на вашата система е важно да имате предвид някои неща, особено ако имате няколко твърди диска.
В операционни системи, зависещи от BIOS като MS-DOS® или Microsoft® Windows®, BIOS може да размества нормалната подредба на твърдите дискове и операционната система се съобразява с тези промени. Това позволява на потребителя да зарежда от диск различен от ``primary master''. Това е много удобно за потребители, които считат, че най-лесния и евтин начин да съхраняват резервно копие на системните данни е да купят идентичен твърд диск на този който имат и периодично да правят копия на първия си диск върху втория, като ползват Ghost® или XCOPY. Тогава, ако първият диск се повреди или е поразен от вирус, системата лесно може да бъде възстановена като се инструктира BIOS логически да замени устройствата. Това е като да се разменят кабелите, но без да се налага да се отваря кутията.
По-скъпи системи със SCSI контролери често съдържат разширение на BIOS позволяващо до седем SCSI устройствата да бъдат подредени по подобен начин.
Потребители, използващи тези удобства ще останат изненадани от неочаквани резултати под FreeBSD. FreeBSD не използва BIOS и не знае какво ``логическото BIOS подреждане на устройствата''. Това може да доведе до много объркващи ситуации, особено ако устройствата са физически идентични по отношение на геометрията си и също са копия едно на други.
Когато използвате FreeBSD, винаги възстановявайте BIOS до нормалното подреждане на устройствата преди инсталирате FreeBSD и го оставете в това състояние. Ако искате да разменяте устройствата, направете го, но по трудния начин - отворете кутията и разменете кабелите и джъмперите.
2.5.2. Създаване на дялове (slices) чрез FDisk
Note: Промените, които ще направите сега, няма да бъдат записани на диска. Ако смятате, че сте направили грешка и искате да започнете отначало, можете да използвате менюто, за да излезете от sysinstall и пробвате отново, или да натиснете U, за да използвате Undo опцията. Ако се объркате и не можете да намерите начин за излизане, винаги можете да изключите своя компютър.
След като изберете в sysinstall стандартна инсталация, ще видите следното съобщение:
Message
In the next menu, you will need to set up a DOS-style ("fdisk")
partitioning scheme for your hard disk. If you simply wish to devote
all disk space to FreeBSD (overwriting anything else that might be on
the disk(s) selected) then use the (A)ll command to select the default
partitioning scheme followed by a (Q)uit. If you wish to allocate only
free space to FreeBSD, move to a partition marked "unused" and use the
(C)reate command.
[ OK ]
[ Press enter or space ]
Натиснете Enter и ще ви бъде показан списък със всички твърди дискове, които ядрото е намерило, докато е пробвало за устройства. Примерът на Figure 2-16 показва система с два IDE диска. Те са били наречени ad0 и ad2.
Може би се чудите, защо ad1 не е сред изброените. Защо е бил пропуснат?
Помислете си, какво би станало, ако имате два IDE твърди диска, един като master на първия IDE контролер, а другия като master на втория IDE контролер. Ако FreeBSD ги номерира в реда, в който ги е открил като ad0 и ad1, тогава всичко ще работи.
Ако обаче добавите трети диск като slave устройство на първия IDE контролер, той би бил ad1, и предишния ad1 би станал ad2. Тъй като имена на устройства (като ad1s1a) се използват за намиране на файлови системи, може изведнъж да откриете, че някои от файловите ви системи не се виждат и ще трябва да промените конфигурацията на FreeBSD.
За да избегне това, ядрото може да бъде конфигурирано да именува IDE дисковете според това къде се намират, а не в реда, в който биват открити. С тази схема master диск на втория IDE контролер винаги ще бъде ad2, дори, ако устройствата ad0 или ad1 не съществуват.
Ядрото на FreeBSD е конфигурирано по този начин по подразбиране, което обяснява и защо изображението показва ad0 и ad2. Машината, на която е правена снимката на екрана има IDE дискове на двата master канала на IDE контролерите и нито един диск на slave каналите.
Трябва да изберете диска, на който искате да инсталирате FreeBSD, и след това да натиснете [ OK ]. FDisk ще стартира с екран подобен на показания на Figure 2-17.
Екранът на FDisk е разделен на три част.
Първата част, заемаща първите два реда на екрана, показва подробности относно понастоящем избрания диск, включително неговото FreeBSD име, геометрия на диска и целия капацитет на диска.
Втората показва дяловете, които в момента са на диска, тяхното начало и край, техният размер, името, което FreeBSD им е отредил и тяхното описание и под-тип. Този пример показва два малки неизползвани дяла, които са продукт на схемата за разположение на дисковете на PC. Също така показва един голям FAT дял, който почти със сигурност се вижда като C: под MS-DOS / Windows, и един разширен дял, който може да съдържа други букви за устройства под MS-DOS / Windows.
Третата част показва командите, с които разполагате във FDisk.
Какво ще направите сега зависи от това как искате да разделите своя диск.
Ако искате FreeBSD да използва целия диск (което ще изтрие всичката информация на диска, когато по-късно потвърдите, че искате sysinstall да продължи с инсталационния процес), натиснете A, което съответства на опцията Use Entire Disk. Съществуващите дялове ще бъдат премахнати и заменени със малък район, обозначен като unused (отново продукт на схемата за разположение на дискове на PC), и един голям дял за FreeBSD. Ако направите това, ще трябва да маркирате новосъздадения FreeBSD дял използвайки клавишите със стрелки и да натиснете S, за да маркирате дяла като такъв, от който може да се зарежда. Екранът ще изглежда подобно на Figure 2-18. Обърнете внимание на A във колоната Flags, което означава, че дялът е активен (active), и от него ще се зарежда.
Ако ще триете някой съществуващ дял, за да направите място за FreeBSD, тогава ще трябва да маркирате дяла използвайки клавишите със стрелки, след което натиснете D. След това можете да натиснете C и ще бъдете запитани за големината на дяла, който искате да създадете. Въведете желаната големина и натиснете Enter. Стойността по подразбиране в прозореца е максималната големина, която дяла може да има и това може да е най-големият блок от последователно незаето място или големината на целия твърд диск.
Ако вече сте направили място за FreeBSD (може би използвайки инструмент като PartitionMagic®), тогава натиснете C за да създадете нов дял. Отново ще бъдете запитани за големината на дяла, който искате да създадете.
Когато свършите, натиснете Q. Вашите промени ще бъдат запаметени в sysinstall, но още няма да бъдат записани на диска.
2.5.3. Инсталиране на мениджър за зареждане (Boot Manager)
Ще имате възможността да инсталирате мениджър за зареждане. По принцип, бихте избрали инсталирането на FreeBSD мениджър за зареждане, ако:
-
Имате повече от един диск и FreeBSD не е инсталиран на първия.
-
FreeBSD е инсталиран заедно с друга операционна система на един и същ твърд диск и искате при стартиране на компютъра да можете да избирате дали да се зареди FreeBSD или другата операционна система.
Ако FreeBSD ще бъде единствената операционна система на тази машина, инсталиран на целия диск, тогава Standard мениджър за зареждане ще бъде достатъчен. Изберете None, ако използвате чужд мениджър за зареждане, способен да зареди FreeBSD.
Направете своя избор и натиснете Enter.
Екранът с помощна информация, достъпен чрез F1, обсъжда проблемите, с които може да се сблъскате при опит да споделите твърдия диск между няколко операционни системи.
2.5.4. Създаване на дялове на друго устройство
Ако имате повече от един твърд диск, след избиране на мениджър за зареждане, ще бъдете върнати към екрана за избор на устройства. Ако искате да инсталирате FreeBSD на повече от един диск, можете да изберете друг диск и да повторите процедурата по създаване на дялове с FDisk.
Important: Ако не инсталирате FreeBSD първия си твърд диск, тогава FreeBSD мениджъра за зареждане ще трябва да бъде инсталиран и на двата диска.
Клавишът Tab сменя между последно избраното устройство, [ OK ] и [ Cancel ].
Натиснете Tab веднъж, за да смените на [ OK ], след което натиснете Enter, за да продължите инсталацията.
2.5.5. Създаване на раздели (partitions) с Disklabel
Сега трябва да създадете няколко раздела във всеки дял, които току-що създадохте. Помнете, че всеки раздел е обозначен с буква от a до h, и че раздели b, c и d имат общоприети значения, към които трябва да се придържате.
Някои приложения могат да извлекат полза от специфични схеми за разделяне на диска, по-специално ако разпределяте раздели върху повече от един диск. Тъй като обаче това е вашата първа FreeBSD инсталация, не е нужно да обмисляте как да разделите твърдия диск. По-важно е да инсталирате FreeBSD и да започнете да се учите как да го ползвате. Винаги можете да преинсталирате FreeBSD и промените схемата за разделяне на диска, когато опознаете по-добре операционната система.
Следната схема съдържа четири раздела--един с място за swap и три за файлови системи.
Table 2-2. Разположение на разделите за първи диск
| Раздел | Файлова система | Големина | Описание |
|---|---|---|---|
| a | / | 100 MB | Това е кореновата (root) файлова система. Някъде в нея ще бъде монтирана всяка друга файлова система. 100 MB е разумна големина за тази файлова система. На нея няма да съхранявате много данни, една нормална FreeBSD инсталация ще постави там около 40 MB данни. Оставащото пространство е за временни данни и също така оставя място за разширение, ако бъдещи версии на FreeBSD имат нужда от повече място в /. |
| b | N/A | 2-3 x RAM |
Системното swap пространство се държи на този раздел. Избиране на правилното количество swap пространство е само по себе си изкуство. Добро правило е вашето swap пространство да бъде два или три пъти по-голямо от наличното количество работна памет (RAM). Освен това трябва да имате поне 64 MB swap, така че ако имате по-малко от 32 MB RAM във вашия компютър, отделете за swap 64 MB. Ако имате повече от един твърд диск, можете да заделите swap пространство на всеки диск. FreeBSD ще използва всеки диск за swap, което ще ускори swap действията. В този случай изчислете количеството swap, от което се нуждаете (например, 128 MB) и го разделете на броя дискове, които имате (например, два диска), за да получите количеството swap, което трябва да заделите на всеки диск, в този пример, 64 MB swap на всеки диск. |
| e | /var | 50 MB | Директорията /var съдържа файлове, които постоянно се променят; лог файлове и други административни файлове. Много от тях биват постоянно четени или писани при ежедневното ползване на системата. Поставянето на тези файлове на отделна файлова система позволява на FreeBSD да оптимизира достъпа до тези файлове без да се въздейства върху файлове в други директории, които нямат същия модел за достъп. |
| f | /usr | Останалото от диска | Всички останали файлове ще бъдат съхранени в /usr и нейните поддиректории. |
Ако ще инсталирате FreeBSD на повече от един диск, ще трябва да създадете раздели и на другите дялове, които сте конфигурирали. Най-лесният начин да направите това е да създадете по два раздела на всеки диск, един за swap и един за файлова система.
Table 2-3. Разположение на разделите на допълнителни дискове
| Раздел | Файлова система | Големина | Описание |
|---|---|---|---|
| b | N/A | Вижте описанието | Както вече бе казано, можете да разделите swap пространството между всички дискове. Макар, че разделът a е свободен, прието е swap пространството да е на раздел b. |
| e | /diskn | Останалата част от диска | Останалата част от диска е заета от един голям раздел. Той би могъл да се постави на раздел a, вместо на раздел e. Въпреки това е прието раздел a на един дял да се резервира за кореновата файлова система (/). Не е нужно да спазвате тези договорености, но sysinstall го прави и спазването им ще направи инсталацията малко по-ясна. Бихте могли да изберете да монтирате тази файлова система където и да е; този ви пример предлага да ги монтирате като директории /diskn, където n е число променящо се за всеки диск. Ако предпочитате друга схема, можете спокойно да я ползвате. |
След като сте избрали разположението на разделите, можете да го създадете със sysinstall. Ще видите това съобщение:
Message
Now, you need to create BSD partitions inside of the fdisk
partition(s) just created. If you have a reasonable amount of disk
space (200MB or more) and don't have any special requirements, simply
use the (A)uto command to allocate space automatically. If you have
more specific needs or just don't care for the layout chosen by
(A)uto, press F1 for more information on manual layout.
[ OK ]
[ Press enter or space ]
Натиснете Enter за да стартирате редактора за раздели на FreeBSD, наречен Disklabel.
Figure 2-21 показва екрана при стартиране на Disklabel. Екранът е разделен на три части.
Първите няколко реда показват името на диска, по който работите в момента и дяла, който съдържа разделите, които създавате (в този момент Disklabel ги нарича Partition name (име на раздел) вместо slice name (име на дял)). Екранът показва също така количеството свободно място на дяла, т.е. място, което е заделено в дяла (slice), но още не му е отреден раздел (partition).
Средата на екрана показва раздели, които вече са създадени, името на файловата система, която раздела съдържа, неговата големина и някои опции, отнасящи се до създаването на файловата система.
Долната третина от екрана показва клавишните команди, валидни в Disklabel.
Disklabel може да създава автоматично раздели и да им присвоява големини по подразбиране. Опитайте това, като натиснете A. Ще видите екран, подобен на показания на Figure 2-22. В зависимост от големината на диска, който използвате, подразбиращите се големини може да са или да не са подходящи. Това няма значение, защото не е нужно да ги приемете.
Note: Започвайки с FreeBSD 4.5, подразбиращото се разпределяне присвоява на директория /tmp собствен дял, вместо да бъде част от кореновия раздел /. Това позволява да се избегне препълване на / раздела с временни файлове.
Ако решите да не използвате разделите по подразбиране и искате да ги замените със свои собствени, използвайте клавишите със стрелки, за да маркирате първия раздел и натиснете D, за да го изтриете. Повторете това, за да изтриете всички предложени ви раздели.
За да създадете първия раздел (a, монтиран като / -- root), се уверете, че съответния дял на диска е маркиран в горната част на екрана и натиснете C. Ще се появи диалогов прозорец питащ за размера на новия раздел (както е показано на Figure 2-23). Можете да въведете големината като брой на дискови блокове или като число следвано от M за мегабайти, G за гигабайти, или C за цилиндри.
Note: Започвайки с FreeBSD 5.X, потребителите могат да изберат UFS2 като използват опция Custom Newfs (Z), създадат етикети със Auto Defaults и ги модифицират с опция Custom Newfs или добавят -O 2 в нормалния период на създаване. Не забравяйте да добавите -U за SoftUpdates ако използвате опция Custom Newfs!
Показаната големина по подразбиране ще създаде раздел използващ остатъка от дяла. Ако използвате големините на раздели, показани в по-ранните примери, изтрийте показаната цифра с Backspace и напишете 64M, както е показано на Figure 2-24. След това натиснете [ OK ].
След като сте избрали размера на раздела, ще бъдете запитани дали раздела ще съдържа файлова система или swap пространство. Диалоговият прозорец е показан на Figure 2-25. Този първи раздел ще съдържа файлова система, така че се уверете, че FS е избрано и натиснете Enter.
Накрая, тъй като създавате файлова система, трябва да укажете на Disklabel къде трябва да се монтира файловата система. Диалоговият прозорец е показан на Figure 2-26. Точката на монтиране на кореновата файлова система е /, така че напишете / и след това натиснете Enter.
Екранът ще бъде обновен, за да ви покаже новосъздадения дял. Трябва да повторите тази процедура и за останалите раздели. Когато създавате swap раздел няма да бъдете запитани за точка на монтиране на файловата система, тъй като swap разделите никога не се монтират. Когато създавате последния раздел, /usr, можете да оставите големината както е по подразбиране, за да използвате остатъка от дяла.
Окончателният екран на FreeBSD DiskLabel редактора ще изглежда подобно на Figure 2-27, макар че избраните от вас стойности може да са различни. Натиснете Q за да приключите.
