2.13. Изготвяне на собствена инсталационна медия

Note: За избегнем повторение, ``FreeBSD диск'' в този контекст означава FreeBSD CDROM или DVD, което сте поръчали или изготвили сами.

Има ситуации, които налагат сами да създадете FreeBSD инсталационна медия и/или изходно място. Това може да бъде физическа медия, като касета или изходно място, което sysinstall може да използва за достъп до файлове, като локален FTP сървър, или MS-DOS® дял.

Например:

2.13.1. Създаване на инсталационен CDROM

Като част от всяко издание, проектът FreeBSD предоставя два CDROM изходни изображения (``ISO images''). Тези изображения могат да бъдат записани (``изпечени'') на CD дискове, ако имате CD записвачка, след което да бъдат използвани за инсталиране на FreeBSD. Ако имате CD записвачка и Интернет трафика е евтин, това е най-лесният начин да инсталирате FreeBSD.

  1. Сваляне на правилните ISO изображения (images)

    ISO изображенията за всяко издание могат да бъдат свалени от ftp://ftp.FreeBSD.org/pub/FreeBSD/ISO-IMAGES-arch/version или най-близкият огледален сървър. Заменете arch и version както подобава.

    Тази директория нормално ще съдържа следните изображения:

    Table 2-5. Имена и значения на FreeBSD ISO изображения

    Име на файл Съдържание
    version-mini.iso Всичко, от което се нуждаете за инсталиране на FreeBSD.
    version-disc1.iso Всичко, от което се нуждаете, за инсталиране на FreeBSD, както и много допълнителни софтуерни пакети, които са се побрали на диска.
    version-disc2.iso ``Жива файлова система'', използвана заедно със средствата за ``ремонтиране (repair)'' на sysinstall. Копие на CVS дървото на FreeBSD. Побралите се на диска допълнителни софтуерни пакети.

    Трябва да свалите или мини ISO изображението, или самото изображение на първия диск. Не сваляйте и двата, тъй като първия диск съдържа всичко, което съдържа мини ISO изображението.

    Използвайте мини ISO изображението, ако Интернет достъпът ви е евтин. То ще ви позволи да инсталирате FreeBSD, след което можете ако е нужно можете да инсталирате допълнителни пакети чрез порт колекцията или като ги свалите като пакети (вижте Chapter 4).

    Използвайте първия диск, ако искате добър подбор на допълнителни софтуерни пакети от диска.

    Допълнителните изображения са полезни, но не и важни, особено ако имате високоскоростен достъп до Интернет.

  2. Записване на CD дисковете

    Трябва да запишете CD изображенията на дискове. Ако правите това на друга FreeBSD система, вижте Section 12.5 за повече информация (по-точно Section 12.5.3 и Section 12.5.4).

    Ако ще правите това на друга платформа, ще трябва да ползвате приложенията за контрол над записвачката, които съществуват за нея платформа. Предоставените изображения са във стандартен ISO формат, който се поддържа от много програми за запис на CD дискове.

2.13.2. Създаване на локален FTP сървър с FreeBSD диск

FreeBSD дисковете изглеждат точно както и FTP страницата. Това прави създаването на локална FTP страница, която може да се използва от машините във вашата мрежа за инсталиране на FreeBSD, много лесна.

  1. На FreeBSD компютъра, който ще подслони FTP страницата, се уверете, че CDROM диска е във устройството, и че е монтиран под /cdrom.

    # mount /cdrom
    
  2. Създайте акаунт за анонимен FTP достъп в /etc/passwd. Това става чрез редактиране на /etc/passwd с vipw(8) и добавяне на следния ред:

    ftp:*:99:99::0:0:FTP:/cdrom:/nonexistent
    
  3. Уверете се, че FTP услугата е разрешена във /etc/inetd.conf.

Всеки свързан в мрежа с вашата машина може да избере за инсталационна медия FTP и да напише ftp://your machine след избирането на ``Other'' в менюто за избор на FTP сървър по време на инсталацията.

WarningТози подход е добър за машина, намираща се във вашата локална мрежа, която е подсигурена със защитна стена (firewall). Предоставянето на FTP услуга на други машини в Интернет (които не са във вашата локална мрежа) излага вашият компютър на вниманието на кракери и други нежелани хора. Ако правите това, ви съветваме да наложите строги мерки за сигурност.

2.13.3. Създаване на инсталационни дискети

Ако се налага да инсталирате от флопи дискети (което ви съветваме да не правите), или заради липса на поддръжка за даден хардуер или просто защото държите да правите нещата по трудния начин, трябва да приготвите няколко дискети за инсталацията.

Най-малкото ще ви трябват толкова 1.44 MB или 1.2 MB дискети, колкото са нужни, за да поберете всички файлове от директория bin на бинарната дистрибуция. Ако подготвяте дискетите под DOS, ТРЯБВА да ги форматирате с MS-DOS командата FORMAT. Ако използвате Windows, използвайте Explorer, за да форматирате дискетите (натиснете десния бутон над устройство A: и изберете ``Format''.

Не се доверявайте на заводски предварително форматирани дискети. Форматирайте ги отново, за да сте сигурни. Много от проблемите, докладвани от потребители в миналото, са били резултат от използването на неправилно форматирана медия, за което ви предупреждаваме и сега.

Ако създавате дискетите на FreeBSD машина, форматирането остава добра идея, макар да не е нужно да правите DOS файлова система на всяка дискета. Можете вместо това да използвате командите disklabel и newfs, за да сложите UFS файлова система, както показва следната поредица от команди (за 3.5" 1.44 MB дискети):

# fdformat -f 1440 fd0.1440
# disklabel -w -r fd0.1440 floppy3
# newfs -t 2 -u 18 -l 1 -i 65536 /dev/fd0

Note: Използвайте fd0.1200 и floppy5 за 5.25" 1.2 MB дискети.

След това можете да ги монтирате и да пишете по тях както при всяка друга файлова система.

След като сте форматирали дискетите трябва да запишете файловете на тях. Дистрибуционните файлове са разделени на парчета с подходяща големина, за да могат да се съберат на стандартна 1.44 MB дискета. Започнете да копирате колкото файловете на дискетите, докато запишете всички диструбуции, които искате. Всяка дистрибуция трябва да е във поддиректория на дискетата, т.е.: a:\bin\bin.aa, a:\bin\bin.ab и т.н.т.

Когато стигнете екрана за избор на медия по време на инсталационния процес, изберете ``Floppy'' и ще бъдете запитани за останалите дискети.

2.13.4. Инсталиране от MS-DOS® дял

Подгответе се за инсталация от MS-DOS дял, като копирате дистрибуционните файлове в директория наречена freebsd в главната (коренова) директория на дяла. На пример, c:\freebsd. Директорийната структура на CDROM устройството или FTP сървъра трябва да бъдат частично пресъздадени в тази директория. Предлагаме ви да използвате DOS командата xcopy, ако копирате от CD. Например, за да изготвите минимална FreeBSD инсталация:

C:\> md c:\freebsd
C:\> xcopy e:\bin c:\freebsd\bin\ /s
C:\> xcopy e:\manpages c:\freebsd\manpages\ /s

Допускаме, че C: е устройството със свободно място и E: и точката на монтиране на CDROM устройството.

Ако нямате CDROM устройство, можете да свалите дистрибуцията от ftp.FreeBSD.org. Всяка дистрибуция е във собствена директория; например, дистрибуцията base се намира в директория 5.2.1/base/ .

Note: Във FreeBSD издания 4.X и по-стари, дистрибуция ``base'' се нарича ``bin''. Направете подходящи промени на примерните команди и адреса по-горе, ако използвате някоя от тези версии.

Копирайте всички дистрибуции, които искате да инсталирате от MS-DOS дял (и за които имате необходимото свободно място), под директория c:\freebsd -- дистрибуция BIN е единствената, която се изисква за минимална инсталация.

2.13.5. Създаване на инсталационна касета (tape)

Инсталирането не касета е може би най-лесният метод след инсталиране от FTP или CDROM. Инсталационната програма очаква файловете да бъдат просто събрани заедно на касетата. След като се сдобиете със всички дистрибуционни файлове, които желаете, просто ги съберете заедно на касетата с помощта на tar:

# cd /freebsd/distdir
# tar cvf /dev/rwt0 dist1 ... dist2

Когато изпълнявате инсталацията, се уверете, че имате достатъчно свободно място в някоя временна директория (която ще ви бъде позволено да изберете), която да събере цялото съдържание на касетата, която създадохте. Поради натурата на последователния достъп до касета, този метод изисква доста пространство за временни данни. Очаквайте да ви бъде нужно толкова място, колкото и данни има записани на касетата.

Note: При започване на инсталация, касетата трябва да е във устройството преди да заредите от флопи дискета. В противен случай е възможно инсталацията да не я намери.

2.13.6. Преди инсталиране по мрежа

Съществуват три типа мрежови инсталации. Сериен порт (SLIP или PPP), паралелен порт (PLIP (laplink кабел)), или Ethernet (стандартен Ethernet контролер (включително някои PCMCIA карти)).

Поддръжката на SLIP е по-скоро примитивна и ограничена до твърди кабелни връзки, като сериен кабел между лаптоп и друг компютър. Връзката трябва да е с директен кабел, тъй като в момента SLIP инсталацията не предлага възможност за набиране; тази възможност се предлага от PPP приложението, което за разлика от SLIP би трябва да се използва винаги, когато е възможно.

Ако използвате модем, тогава PPP е почти със сигурност единствената ви възможност. Уверете се, че имате информацията предоставена ви от доставчика на услугата, тъй като ще ви е нужна още в началото на инсталационния процес.

Ако използвате PAP или CHAP, за да се свържете със своя ISP (с други думи, ако можете да се свържете с доставчика от Windows без да използвате скрипт), тогава всичко, което трябва да направите е да напишете dial при подкана от ppp. В противен случай ще трябва да наберете доставчика си, като използвате ``AT команди'', специфични за вашия модем, защото набирането с PPP предоставя само един много прост терминален емулатор. Може, направете справка с наръчника за user-ppp и FAQ въпросите. Ако имате проблеми, логването може да бъде пренасочено към екрана чрез командата set log local ....

Ако имате директна кабелна връзка с друга FreeBSD (2.0-R или по-късно издание) машина, бихте могли да инсталирате по ``laplink'' кабел свързан с паралелния порт. Скоростта на обмен на данни през паралелния порт е много по-бърза в сравнение с типична серийна линия (до 50 kbytes/sec), което води до по-бърза инсталация.

На края, за най-бързата възможна мрежова инсталация, Ethernet адаптер е винаги добър избор! FreeBSD поддържа повечето често срещани PC Ethernet карти; таблица с поддържаните карти (и необходимите настройки) е предоставена в частта с хардуерни забележки (Hardware Notes) за всяко издание на FreeBSD. Ако използвате някоя от поддържаните PCMCIA Ethernet карти, се уверете, че е пъхната преди да включите захранването на лаптопа! FreeBSD за съжаление в момента не поддържа вкарване на PCMCIA карти по време на инсталацията.

Ще трябва да знаете IP адреса си в мрежата, стойността на мрежовата маска за вашия адресен клас и името на вашата машина. Ако инсталирате през PPP връзка и нямате статичен IP адрес, не се страхувайте, IP адресът може да бъде предаван автоматично от вашият доставчик. Вашият системен администратор може да ви каже стойностите, които да използвате за мрежова настройка. Ако ще се обръщате към други хостове по име, вместо по IP адрес, ще ви трябва име на сървър за имена (name server) и може би адрес на шлюз (ако използвате PPP, това е IP адресът на вашия доставчик), за да комуникирате с него. Ако инсталирате по FTP през HTTP прокси, ще ви трябва адреса на прокси сървъра. Ако не знаете отговорите на всички тези въпроси, би следвало да говорите с вашия системен администратор или ISP, преди да пробвате да инсталирате.

2.13.6.1. Преди инсталиране по NFS

Инсталация по NFS е доста проста. Поставете копие на дистрибуционните файловете на FreeBSD на NFS сървър и го посочете при избора на NFS медия.

Ако сървърът поддържа само ``привилегирован порт'' (както е по подразбиране за Sun работни станции), ще трябва да зададете тази опция в менюто Options, преди да може инсталацията да продължи.

Ако имате Ethernet карта с ниско качество, страдаща от много бавен трансфер, вероятно ще искате да зададете съответния флаг в Options.

За да работи NFS инсталацията, сървърът трябва да поддържа монтиране на поддиректории (subdir mount), например, ако дистрибуционната директория на FreeBSD 5.2.1 е в: ziggy:/usr/archive/stuff/FreeBSD, тогава ziggy ще трябва да позволи директно монтиране на /usr/archive/stuff/FreeBSD, а не само на /usr или /usr/archive/stuff.

Под FreeBSD това се контролира от опцията -alldirs във файла /etc/exports. Други NFS сървъри може да имат други договорености. Ако получавате съобщение ``permission denied'' от сървъра, вероятно не сте разрешили тази опция правилно.

Този и други документи можете да намерите в ftp://ftp.FreeBSD.org/pub/FreeBSD/doc/.

За въпроси относно FreeBSD, прочетете документацията преди да попитате в <questions@FreeBSD.org>.
За въпроси относно този документ, e-mail <doc@FreeBSD.org>.