FreeBSD може да се използва по различни начини. Един от тях е въвеждането на команди в текстов терминал. Много от мощта на UNIX® е под ваш контрол, когато използвате FreeBSD по този начин. Тази глава обяснява какво е ``терминал'' и ``конзола'' и как да ги използвате във FreeBSD.
Ако не сте конфигурирали FreeBSD да стартира автоматично графично обкръжение по време да стартиране, системата ще ви посрещне с промп за влизане (login) след началното зареждане и стартирането на скриптовете завърши. Ще видите нещо подобно на:
Additional ABI support:. Local package initialization:. Additional TCP options:. Fri Sep 20 13:01:06 EEST 2002 FreeBSD/i386 (pc3.example.org) (ttyv0) login:
Тези съобщения вероятно ще бъдат леко различни за вашата система, но ще видите нещо подобно. Последните два реда са това което ни интересува за момента:
FreeBSD/i386 (pc3.example.org) (ttyv0)
Този ред съдържа информацията за операционната система която се е заредила току що. Това е ``FreeBSD'' конзола стартирана на Intel или съвместим процесор с x86 архитектура[1]. Името на машината (всяка UNIX машина има име) е pc3.example.org и вие наблюдавате системната му конзола-- ttyv0 терминал.
И накрая, последната линия е винаги:
login:
Това е мястото където вие трябва да въведете вашето ``потребителско'' за да влезете във FreeBSD. Следващата секция описва как можете да го направите.
FreeBSD e многопотребителска многопроцесорна система. Това е формалното описание което обикновено се дава на система, която може да бъде използвана от много различни потребители които едновременно изпълняват множество програми на една и съща машина.
Всяка многопотребителска система се нуждае от начин да разграничи един ``потребител'' от друг. Във FreeBSD (и всички останали UNIX подобни операционни системи) това се постига с изискването всеки потребител да ``влезе (log into)'' в системата преди да може да изпълнява програми. Всеки потребител има уникално име ``потребител'') и личен секретен ключ (``парола''). FreeBSD ще пита и за двете преди да позволи потребител да изпълни каквато и да е програма.
Веднага след като FreeBSD се зареди и изпълни началните скриптове[2], ще бъдете попитани за валидно име на потребител:
login:
Нека допуснем, че потребителското ви име е john. Въведете john и натиснете Enter. ще бъдете подканени да въведете ``парола (password)'':
login: john Password:
Въведете паролата за потребител john и натиснете Enter. Паролата ви няма да бъде показана на екрана! Не се тревожете за това за сега. Достатъчно е да кажем, че от съображения за сигурност.
Ако сте въвели паролата коректно би трябвало в момента да се влезли във FreeBSD и готови да пробвате няколко команди.
Вероятно ще видите MOTD - съобщение за деня (message of the day) последвано от команден промпт (един #, $, или % символ). Това означава, че успешно сте влезли във FreeBSD.
Изпълняването на UNIX команди на една конзола е полезно, но FreeBSD може да изпълнява много програми едновременно. Да се използва само една конзола когато операционна система като FreeBSD може да изпълнява десетки програми е загуба на ресурси. Ето защо ``виртуалните конзоли'' могат да са много полезни.
FreeBSD може да бъде конфигурирано с много виртуални конзоли. Можете да превключвате между тях с натискането на няколко клавиша. Всяка конзола има свой собствен канал за извеждане и FreeBSD се грижи за правилното пренасочване на въвежданото от клавиатурата и извежданото на монитора, когато превключвате от една виртуална конзола на друга.
Специални клавишни комбинации са запазени за превключване между конзоли[3]. You can use Alt-F1, Alt-F2, до Alt-F8 за да превключите на друга виртуална конзола.
При превключване от една конзола на друга, FreeBSD ще се погрижи за запазването и възстановяването на екрана. Резултата е ``илюзия'' за работа с няколко ``виртуални'' екрана и клавиатури които използвате за да въвеждате команди и изпълнявате програми. Нещата които изпълнявате на една конзола не спират изпълнението си когато тази конзола не е видима. Те продължават изпълнението си когато превключите на друга конзола.
По подразбиране на FreeBSD ще стартира осем виртуални конзоли. Това не е твърдо зададено ограничение и вие можете лесно да промените конфигурацията за повече или по-малко конзоли. Броя и настройките за виртуалните конзоли се задават във файла /etc/ttys.
Можете да използвате /etc/ttys за да конфигурирате конзолите във FreeBSD. Всеки ред от този файл, не маркиран като коментар (редовете които не започват със символа #) съдържа настройките за единичен терминал или виртуална конзола. Версията на този файл, която се инсталира по подразбиране от FreeBSD ще конфигурира девет виртуални конзоли и ще разреши използването на осем от тях. Това са редовете започващи с ttyv:
# name getty type status comments # ttyv0 "/usr/libexec/getty Pc" cons25 on secure # Virtual terminals ttyv1 "/usr/libexec/getty Pc" cons25 on secure ttyv2 "/usr/libexec/getty Pc" cons25 on secure ttyv3 "/usr/libexec/getty Pc" cons25 on secure ttyv4 "/usr/libexec/getty Pc" cons25 on secure ttyv5 "/usr/libexec/getty Pc" cons25 on secure ttyv6 "/usr/libexec/getty Pc" cons25 on secure ttyv7 "/usr/libexec/getty Pc" cons25 on secure ttyv8 "/usr/X11R6/bin/xdm -nodaemon" xterm off secure
За детайлно описание на всяка колона от този файл и всички възможни опции за настройка на виртуалните конзоли можете да намерите в ttys(5).
По подробно описание на какво е ``еднопотребителска конзола'' може да се намери в Section 7.6.2. Достатъчно е да кажем, че в този режим има само една конзола. Няма достъпни виртуални конзоли. Настройките за еднопотребителската конзола са също в /etc/ttys. Обърнете внимание на реда започващ с console:
# name getty type status comments # # If console is marked "insecure", then init will ask for the root password # when going to single-user mode. console none unknown off secure
Note: Както пояснява коментарът на реда с console можете да редактирате и промените secure на insecure. Ако го направите, и вкарате FreeBSD в режим на единичен потребител ще бъдете посрещнати с подкана за паролата на административният потребител root.
Внимавайте когато сменяте конзолата на insecure. Ако забравите паролата за root влизането в режим на единичен потребител може да бъде малко сложно. Все още е възможно, но вероятно ще бъде сложно за някой, който не се чувства комфортно с процесите на начално зареждане на FreeBSD.
| [1] |
това означава i386. Забележете, че дори и ако не сте стартирали FreeBSD на Intel 386 CPU (процесор), то пак ще видите i386. Това не е типа на процесора а неговата ``архитектура''. |
| [2] |
Началните стартиращи сриптове са програми, които се стартират автоматично от FreeBSD при началното зареждане. Основната им задача е да приготвят обкръжението за всичко останало, което трябва да се стартира - като услуги (services) и програми вършещи полезни неща. |
| [3] |
По техническо и правилно обяснение на детайлите около FreeBSD конзолите можете да намерите в страниците от ръководствата на syscons(4), atkbd(4), vidcontrol(1) и kbdcontrol(1). Няма да се спираме на подробностите тук, читателите които се интересуват винаги могат да се консултират с ръководствата за по детайлно описание как точно работят нещата. |
Този и други документи можете да намерите в ftp://ftp.FreeBSD.org/pub/FreeBSD/doc/.
За въпроси относно FreeBSD, прочетете документацията преди да попитате в <questions@FreeBSD.org>.
За въпроси относно този документ, e-mail <doc@FreeBSD.org>.